Ние говорихме с класната и с родителите. Класната изчака 3 (!) месеца, за да спомене на родителската, че това се случва. То не спря, докато аз не напуснах това училище. Никой не говори с нас.
Comments
Log in with your Bluesky account to leave a comment
Мен лично ме беше срам да си призная и отричах. Понеже отричах с мама и тати така и не го имахме този разговор. Така до 20 годишна възраст бях потиснала този спомен, когато на първото ми работно място един австралиец реши, че на вечерята трябва да ме покани в стаята си да му сипя кафе.
На което аз съм възпитано момиче нали и отказах учтиво. А в днешен ден бих го ритала.
Та горе долу на 9 10 години е нужно да има форма на сексуално възпитание и то не е нужно да е точно за механиката на секса.
И шибаните учители да реагират адекватно. Можех да си я спестя тая травма.
Явно намекваш, че си измислям. На момента не ми е събудил старата травма. Днес като слушах подкаста се сетих. Но да, в днешен ден в главата ми двата случая са свързани. Днес ми иде да го наритам.
Българското общество е сексуално задръстено. Сексът е нещо, което се замита под килима като нещо срамно, а особено срамно е да се признае, че от това се изпитва удоволствие. В обществен контект се споменава или в рамките на дебелашки шеги, или като средство за унижение.
А вероятно това е така, защото родителите на нашите родители са от онова поколение (от 30-те и 40-те), при които все още го е имал обичаят с благата и лютата ракия - средство за легален тормоз над жени и за схеми да прецакаш богатия си съсед да му вземеш имотите (четете "Хайка за вълци").
Comments
Та горе долу на 9 10 години е нужно да има форма на сексуално възпитание и то не е нужно да е точно за механиката на секса.
И шибаните учители да реагират адекватно. Можех да си я спестя тая травма.
Иначе травмата точно така работи, след много време изведнъж реагираш силно на някой подобен.